От мен да знаеш, момче, няма по- красива гледка от морето: от нежните му бели вълни, от проблясъците на слънцето между тях, от соления му вкус и от песента. Песента на морето, която нощем пеят сирените и примамват бедните моряци в безкрайните дълбини. Затова помни, момче, морето е като красива жена, на която не можеш да се довериш. Тя носи риск, но и още нещо. Нещо безценно. Нарича се свобода... 

И ето, че ушите започват да бучат, сърцето бие малко по – силно, дланите се потят, а ръцете леко треперят. Усмивката разтяга устните, а очите трескаво блестят, усеща се едно нетърпение, което обхваща цялото тяло, душата и сърцето… 

Защото, 

който веднъж е познал Любовта към морето знае… Знае, че окото никога не се насища с блестящите цветове, ухото не свиква с шума на разбиващата се вълна, на освободеното от гравитацията тяло не му омръзва да се гмурка,а по устните да се усеща солта. Знае, че започне ли веднъж сърцето ти да бие в един ритъм с морето, това си остава така до края.

    Моето сърце е море. Бурно, страстно и властно. Необятно. За добрите. И за лошите. Но винаги само за истинските. Любовта ми е вълна - ако не можеш да плуваш се давиш. Помисли си добре - умееш ли да скачаш. Затова внимавай къде- защото моето сърце е море...