Моите седем не- смъртни гряха

Такааа, задължението си е задължение, а пък и аз изпълнявам заповеди... Хриси заповяда, а аз съм праведно чедо. Та, по тоя повод ето ги и моите седем не – смъртни гряха. А пък може и да са смъртни, знае ли човек...

Започвам от най – тежкия според мен, т.е. най – голямата ми слабост.

1. Наивна съм! – Осъзнавам го прекрасно, но това не ми пречи да вярвам като последен глупак на дрънканиците на някой. Докато се усетя, пиши го бегало вече. Лошо, лошо – тежък грях е това за мене.
2. (Тука Ники да не чете!) Преди да умра замислям да оставя писмо, в което да задължа близките ми да ме кремират, вместо погребат. Това май не е много християнско и съм почти убедена, че на Господ няма да Му се ще да ми отвори вратите на Рая за такава постъпка (ама аз така или иначе съм се засилила в обратна посока, тъй че...). От тук следват по – леките:
3. Висока съм и изпитвам почти греховно удоволствие да гледам хората от високо, дори да е по чисто физически причини (Хриси, нищо лично, мила).
4. Много обичам ароматните свещи, масла, кремове, спрейове, лосиони и т.н. Направо ме е срам като се сетя колко пари пръскам за подобни глупости.
5. Много обичам да чета, и ако приятелят ми дойде и ми каже “Мила, аз и ти двамата... сещаш се”, а пък книгата ми е интересна, най – вероятно ще му кажа да си гледа работата...
6. Винаги закъснявам за срещи! С това се извинявам на всички, които съм накарала да чакат. Съжалявам, повредата е в моя телевизор.
7. Ииии накрая, но не на последно място (даже май трябваше да го сложа на първо) - никога не знам какво точно искам. Повярвайте доста е объркващо, но ... както казва един приятел, поне не ми е скучно със самата себе си.

Е, това е! Има още много, ама когато друг ме задължи да се грехоизповядам ( да се надяваме, че няма да е скоро). Е, Хриси, изповеднико мой остана ли доволна?

снимка - Интернет