3.03.2010 г.

Високо в небето


Днес най – накрая гледах филма „Високо в небето” (Up in the air). Да, наистина го съобщавам като важна новина, едва ли не като откритие. Този филм наистина е различно от това, което очаквах, съдейки по неясната анотация на филма. Очаквах блудкава комедия с романтични отенъци, в която Джордж Клуни да ме заслепи с „младежки” чар, а новоизгряващата звезда Ана Кендрик да ме подразни с аматъорска игра. Нищо подобно обаче не се случи. Наистина имаше я дозата романтика, имаше и дозата комедия. Но над всичко това имаше още нещо – дозата разум.
Накратко: филма разказва за Райън и неговия живот. Райън уволнява хора. Това му е работата. Поради естеството на работата си, той е 90% от времето си във въздуха, прелитащ от единия край на страната до другия. Има семейство, което почти не познава, защото не се виждат. Неговият живот е в самолета и на летището. В компанията идва обаче млада, нахакана госпожичка, която убеждава шефа на Райън да започнат да уволняват хората по интернет. И от тук започват проблемите на Райън.
Да, на пръв поглед не е кой знае колко завладяващ сюжет. Но във филма са разгледани много човешки ситуации и проблеми – за отчуждаването, за неспособността за комуникация, за невъзможността да се привържеш към някого, да обичаш. За човешките връзки, за любимата и мразената работа, за това какво иска в живота си човек и какво прави, въпреки желанията си.
Извън работата си нашият човек е лектор, когото фирмите канят, за да мотивира служителите им. Първата реплика на тези лекции е: Колко тежи животът ви?
Неговият живот се събира в един куфар.
Филма кара всеки да се замисли над своя живот. Колко тежи – колко вещи има в раницата, колко хора, защо са там? Като задръстени стари шкафове с ненужни предмети и хартийки, които „не можем” да изхвърлим. Само защото може да потрябват един ден. Хора, които ни натоварват психически, но не можем изключим от живота си, поради една или друга причина. Хиляди неща, които ни дразнят, но не можем да се справим с тях. Просто защото сме свикнали.
Филма наистина разказва много. Хумора е в умерени дози и без преиграване. Драмата също.
Но едно от нещата, което най – много ми хареса беше, че филма няма хепи енд. Доста освежаващо... и реално.

Бреиии каква реклама му направих на тоя филм! :) трейлър на филма

1 коментар:

Христина Чопарова каза...

Мен този филм ужасно ме натъжи... ама ужасно! :/
Хуморът беше доста дефицитен като за комедия, но като цяло наистина действа като плесник през пръстите. Кара те да се замислиш за изборите, които правиш. За решенията, които вземаш. И за последиците.