18.12.2011 г.

Равносметка

Всяка година щом стане декември месец и веднага ме наляга онова тягостно чувсто, че е изминала още една година от живота ми. С това чувство идва и въпросът – добре ли я изживях? Смях ли се повече, от колкото плаках, казвах ли достатъчно често „обичам те” на любимите ми хора, успях ли да извлека най – доброто от всяка ситуация, повече хубави моменти ли имах или повече лоши. И съответно започва равносметката. Аз обещания не си давам, зная че няма смисъл, защото просто не ги изпълнявам. Пък и ми се струва абсурдно да си обещаеш нещо в срок за цяла една година, при все че не знаеш какво ще ти се случи утре. Няма как първо да не сравня 2011-та с 2010-та. 2010-та година беше много емоционална за мен, случиха ми се много неща, които ще помня още дълго време. Хубави и лоши. Мисля, че се радвах максимално на хубавите и си извадих поуки от лошите. В 2011-та нямаше такива огромни амплитуди от емоции, но и нея ще запомня.

С какво - с многото нерви и притеснения ( за мен няма личен и професионален план, всичко е лично). Работих много върху личността си, открих, че съм способна на голямо търпение, разбрах, че когато човек наистина и с цялото си сърце иска нещо, няма преграда, която да не може да се преодолее. Научих, че трябва да има доверие между хората, защото то е един от основните стълбове, върху които се градят истината, топлината и обичта.

Помня, че много плаках през тази година. И за каквото трябваше, и за каквото не трябваше. За човек, който по принцип плаче един път на високосна, все още съм в пълно недоумение защо се случи така. Може би, защото често се отчайвах. Често си казвах, че не мога повече, хвърлях, блъсках и чупех. Добре де, не съм счупила нищо. :) Но на моменти бях на ръба да се откажа.
Скъсаха ме по „Балкани”. Ако не знаете, колко важен е изпита по „Балкани”, значи изобщо не ме познавате и по – добре не си губете времето да четете нататък. На поправката обаче изкарах 5-ца! Да си вземеш „Балкани” с 5-ца, та дори и на поправка си е голямо нещо. Чувствам се една идея по- умна от преди.. :) Още едно хубаво нещо – миналия месец се дипломирах. Еуфория голяма, но после следва въпросът – а сега накъде? През доста бури преминах, но хубавото е, че след всяка изгряваше слънчице, дори и за малко. Осъзнах, че колкото и да ни се иска, никой не може напълно да контролира живота си. Винаги има изненади – приятни и неприятни, но трябва да се научим да извличаме полза и от двете. Научих още нещо – всеки човек заслужава една усмивка, заслужава да му се даде шанс. Дали ще получи втора усмивка вече зависи само от него.

Ако трябва да обобщя, ще кажа само, че в 2011-та основно беше напрежението. Отказах се от някои неща, но получих нови. От време на време ми се искаше да се откажа и новите. Но не го направих. Да, 2011-та не беше от най – силните ми и щастливи години. Но се надявам до другата година декември да съм се поучила от лошото и да помня само хубавото. Сега, когато влизаме в 2012-та няма да лъжа, че не ме е страх. Но, човек изпитва страх, когато има какво да губи. А щом има какво да губя, значи в живота ми има достатъчно причини, за да продължавам да се боря. И да се усмихвам.