15.05.2013 г.

Bon Jovi в София или сбъдването на една мечта


   Отдавна не ми се беше случвало да искам да пиша за нещо. Сега обаче се чудя как да асимилирам всички емоции, които бушуват в мен и това е единият от начините. Даааа, ще пиша за концерта на Bon Jovi в София.

   Днес всички ме питат как съм изкарала снощи, защото приятелите ми знаят какво означаваше за мен това събитие. И аз само клатя глава, глупаво ухилена и с насълзени от щастие очи.  Чувствата са толкова много и толкова силни, че просто не знам как да се справя с тях. Не че е лошо, напротив – прекрасно е да не знаеш къде да побереш толкова щастие. Проблемът е, че все още ми се струва, че всичко беше само сън, че не е било наистина, а отново съм се размечтала.  Но лицето на Джон, с неговата завладяваща усмивка е все пред очите ми, така че съм склонна и да вярвам, че е било реалност.

   Ако си мислите, че е глупаво и пресилено всичко, което пиша, нека ви разкажа. Ще ви разкажа за един живот, пълен с песни за вяра, любов, болка, страдание, диви нощи и слънчеви дни. За един топъл глас, който ме е стоплял в студените вечери, за звука на китарата, с който Ричи ме е карал да подскачам.  Предполагам, че съм им била фен още от раждането си. Сигурно докато съм излизала от корема на майка си, докторът си е тананикал "Ooh, she's a little runaway''.И така през целия ми съзнателен живот за мен тази група е била номер едно. Дали аз съм успяла да предам чувствата си на сестра ми или тя се е заразила с тази любов самичка, не знам, но

снощи двете изпаднахме в състояние, което е твърде близо до нирвана. Пълно блаженство, пълно щастие – толкова, че чак ти е трудно да повярваш, че всичко това е реалност.

   Емоция като тази се случва един път в живота.  И аз съм благодарна, че успях да го изживея. И че най – голямата ми мечта се сбъдна!

   Е, естествено не винаги всичко се получава по план. Като започне с това, че Ричи Самбора не успя да дойде, мине се през черните облаци, които надвиснаха над София сутринта (за щастие следобеда ни донесе слънце и вечерта беше приятна) и се стигне до алергичния пристъп на Джон, заради който концерта беше прекратен малко по – рано от очакваното. Но въпреки всичко, не можем да се оплакваме. Музикантите ни подариха два часа, изпълнени с най – хитовите им парчета. Ние, от своя страна показахме, че българската публика е най – добрата.  Ревът на тълпата понякога заглушаваше дори гласа на Бон Джоуви.  А днес във фен страницата на групата във Фейсбук публикуваха съобщение, с което изразиха колко са очаровани от нас: 

Dear Sofia,
Loved seeing you and being in Bulgaria. The welcome you gave us was one for the record books. You were the first to see our brand new stage which we have nicknamed "SOFIA" - we look forward to driving her all across the globe.

   Нямам какво повече да кажа. Обичам ви момчета. Искрено се надявам някой ден отново да имаме щастието да ви чуем на българска земя. Ако не – емоцията, която преживях снощи, стига за цял един живот. Благодаря ви!