16.03.2012 г.



Landscape Vision – различната визия

Темата за липсата на реализация в България вълнува всички млади хора, които след завършване на висшето си образование неизменно си задават въпроса „А, сега накъде?“. Излизането на квалифицираните кадри извън пределите на родината ни, интересува също така и десетките фирми и предприятия, които чувстват недостиг на специалисти, които да работят за тях. Специалисти има, но все още не е установена реална и функционираща връзка между бизнеса и образованието. Затова се получава тази „дупка“ между две взаимосвързани звена.

Именно такава връзка се опитват да създадат група студенти от Лесотехническия университет. Тяхното желание е да вложат знанията и талантът си в развитието на бизнеса в България, вместо да търсят изход навън. С тази цел, те създават Landscape Vision към „Сдружение за генериране на идеи 1989 плюс”. Идеята на проекта е родните фирми да забележат и обърнат внимание на младите, талантливи и образовани хора и по този начин да се създадат нови възможности за тяхната реализация. Цел е създаване на интерес към професията „ландшафтен архитект“ – що е то ландшафтна архитектура и има ли то почва у нас.
За осъществяването на тази идея са предвидени редица дейности и прояви. Организира се конкурс, в който да могат да се включат студенти и ученици, които изучават ландшафтна архитектура и дизайн, имат познания в областта и проектантски умения. Печелившите участници ще имат възможност за стаж в проектантска фирма. Също така са планирани серия от беседи, на които ще бъдат поканени професионалисти и преподаватели, които да споделят опит и идеи пред студентите.
За да бъдат улеснени тези дейности, ще се създаде сайт, в който всеки може да създава връзки или да публикува информация, свързана с откриващи се работни позиции, реклама на новосъздадени фирми, размяна на координати, както на студенти, така и на фирми, обсъждане на новости в професионалната сфера и др.

Желанието на организаторите е да „събудят“ обществото и да привлекат вниманието на бизнеса, казвайки им по един интелигентен начин „хей, ние сме тук – млади сме, образовани, талантливи и искаме да вложим всичко това във Вашата фирма.“
Landscape Vision е на път да докаже, че противно да общоприетото мнение младостта не е порок в професионалната реализация. Дори напротив – предимство е, защото в младостта са новаторските идеи, нестандартното мислене, упоритостта и желанието за изява.

За контакти:
LandscapeVision2011@gmail.com
mariastefanova89@gmail.com
+359 886 215 761

8.03.2012 г.

София vs Мадан

12:00 AM – лъскав Мерцедес спира пред Sin City в София. От него излизат двама млади, добре облечени мъже и влизат в дискотеката. Очите им блестят, а погледите им трескаво търсят из тълпата достойно разсъблечено и порядъчно лъснало от пот парче месо, което да сподели сепарето им за тази вечер. Поръчват две бутилки Johnny Walker – Black Label, естествено. Уцелили са промоция – тази вечер в заведението пее чалга певица, която също е порядъчно разсъблечена. Как да кажа... и тя работи жената, но какво точно е спорен въпрос. Викат я на сепарето и вадят няколко банкноти от по сто лева – да не би някой да си помисли, че тука си играем на дребно и нямаме кинти. Бутат й ги в деколтето – ох, мамка му, тия цици да не са от пластмаса, бе! Нищо, нищо пак стават, я кажи, мацко, при кой хирург ходи да ги правиш, че 8-ми март наближава и мисля да подаря едни такива на гаджето.
Музиката дъни, въртят се гюбеци на маса и под маса, стъпва се по салфетки и слепили се дъвки и фасове, момичетата вече са с размазан от потта грим и вонящ на алкохол дъх. Красота! Да, още една нормална вечер.

Няколко часа по – рано, в един миньорски град някой изтри треперещите си ръце не в салфетки за по 10 лв. пакета, а в стара, мръсна кърпа. Изкашля се и хриповете разтресоха цялото му тяло. Той от пластичен хирург нямаше нужда, но виж, нямаше да откаже снимка на белия си дроб. Макар отдавна да знаеше, че лекар не може да му помогне, никой не можеше.
След няколко опита, най – накрая успя да си поеме въздух. Бръкна в джоба и извади фиша за заплатата – 160 лв. беше се бъхтал цял месец в тая мина за тия кирливи 160 лв. Трябваше да са повече, разбира се, но началниците винаги намираха оправдания да не ги дадат. И на тия трябвало да са благодарни, викат. От май месец без заплата, добре ли е? Заблудена нощна пеперуда се удари в крушката на лампата и я разлюля леко. В и без това мрачната стаичка на работниците, започнаха да танцуват зловещи сенки. Достраша го. Знаеше, че както всяка вечер, и сега ще се прибере вкъщи, жена му ще го посрещне и ще каже: „Нищо, ще изкараме някак, нали сме заедно поне. Децата заспаха малко преди да си дойдеш.”
В този момент по радиото съобщиха за побой в някаква лъскава столична дискотека. Имало ранени, ча и май убити. Единият бил с Мерцедес.
Въздъхна тежко, угаси лампата и тръгна към дома си. Пеша. Мислеше си докато вървеше, мислеше си, че Господ му подари много неща в този живот, неща, които не знаеше дали е заслужил. Даде му добра жена да го слуша и да го обича – по – добра от колкото си бе мечтал някога да намери. Подари му и две деца - най – хубавите. Тия две деца и жената бяха неговото сърце и той благодари мислено на Господ за тях. Имаше още и къща... и една стара каруца в двора, останала още от баща му. Каруца без кон. Както вървеше взе, че се позасмя... Каруца без кон. Ми, че то си е за смях. После му се доплака. Подпря се на една ограда и задиша тежко. Не заплака, не можеше да си го позволи – жена му щеше да познае, че е плакал. Прокара ръка през лицето си, плесна си един шамар, за да се съвземе и продължи към вкъщи. С фиша за 160 лв. в джоба...

4.03.2012 г.


Бялата риза затъкваш в колана
за пореден път.
Косата разчорлена връзвам в опашка
да виждам света.
Твоите очи. Те са светът.
Кожата под ризата – е и моя плът.
Мацвам с боичка, гледаш ме ти.
Гледаш през моите очи.
Морна и мръсна оставям платното,
и пак сме сами.
Е, какво да се прави,
изкуството и то горкото иска жертви.
Нали?