31.10.2012 г.

И ето, че ушите започват да бучат, сърцето бие малко по – силно, дланите се потят, а ръцете леко треперят. Усмивката разтяга устните, а очите трескаво блестят, усеща се едно нетърпение, което обхваща цялото тяло, душата и сърцето… 
Защото, 
който веднъж е познал Любовта към морето знае… Знае, че окото никога не се насища с блестящите цветове, ухото не свиква с шума на разбиващата се вълна, на освободеното от гравитацията тяло не му омръзва да се гмурка,а по устните да се усеща солта. Знае, че започне ли веднъж сърцето ти да бие в един ритъм с морето, това си остава така до края.


12.10.2012 г.


      Хубавата книга е като меко одеяло. Обгръща те топло отвсякъде, кара те да се отпуснеш и потопиш в него. Усмихваш се и затваряш очи. И тогава усещаш през прозореца да нахлува свеж въздух, примесен с аромата на горещ шоколад. А две топли ръце те прегръщат и придърпват одеялото по – плътно към теб. Усмихваш се отново и отваряш очи. Виждаш през прозореца есенно - синьото небе и слънцето, което се провира през златните листа на дърветата.  И тогава разбираш, че хубавата книга всъщност не те отнася в друг свят. Напротив – показва ти как да се радваш на своя.